неделя, 17 март 2013 г.

За рожден ден и още нещо :)

Моето момче е послушно....през по-голямата част от времето и обикновено когато иска :) Но ако иска да прави пакости....елате ни вижте. Преди време бяхме в магазин за дрехи при приятелка. Той обикновено седи зад щанда. Тогава с усилието си да стигне до едни солети, докато го видя бутна чашата с кафето и заля слушалките към телефона на другата продавачка :) Слушалките работят, но ми стана много неудобно. 100 пъти се извинявахме :) Това момиче имаше рожден ден и моята приятелка ме помоли да й направя картичка. Какво по-подходящо от момиче, слушащо музика...със слушалки разбира се :) Не съм се замисляла нито за миг кое къде да сложа. Много бързо стана всичко и ми харесват цветята по нея. Отдавна имам този пънч - на маргаритка или не знам какво цвете се води, но рядко го ползвам. Вече ще поправя този пропуск, защото цветята от структуриран картон доста ми допаднаха и е забавно да се правят. Пък и малкото ми момче помогна, като ги избелваше с парченце шкурка :) Когато оцветявах картинката и стигнах до колието се сетих че имам същите елементи. Бях взела няколко гривни от които отбрах два цвята и си направих гердан, а другите части оставих за картички :) Сложих тук от тях и се вързаха идеално с колието на момичето:) Вътрешната част обработих с няколко цвята дистрес мастила, поръсих с вода и след това изсуших :)



Доста слоеве има по картичката, затова мисля да я показа в предизвикателството на Card Mania Challenges: "CMC #16 Lots of Layers / Многослойна картичка"

понеделник, 11 март 2013 г.

Макове за баба :)


Не съм правила до момента картичка за юбилей. А и 70 години са си завидна възраст. Не е за нещо сладникаво и пеперудено. Когато получих поръчката за тази картичка правих "йога-картичката" и още тогава когато видях Предизвикателството на Мила при Картичкофуриите си помислих че маковете биха седяли добре на моята юбилейна картичка. Част от задачата ми беше свършена - спрях се на цветята и дизайнерски хартии от любимо блокче - отново с макове разбира се. Сега въпросът беше от какво да ги направя. Първоначално мислех да е от разтегателна хартия или както там се казва,  после минах през органза и сатен и накрая се спрях на тишу картия. С нея цветята стават някак ефирни и леки. Сложих черни тичинки, черно центърче обкантено със златно ламе - защото има и други златни елементи по картичката и реших и по маковете да има :) Направих и пъпки макове.....като малки правили ли сте куклички от макове :) Много забавно беше :) А вляво има и прецъфтяла част на мак :) Много се забавлявах с тези цветя. Листата направих набързо от тел обвит със зелена тишу хартия. Сложих няколко от новите червени кристала за тежест и златни тичинки. По ъглите си направих перлички от златен контур. Скоро си го взех за една друга идея, но тук влезе в употреба, за нещо, което не бях мислила. освен направените перлички с новия контур, сложих и един слой по централната част, за да прибавя още блясък към картичката :) Честно казано дълго се чудих да има или да няма цифри, но в крайна сметка реших да сложа - все пак жената е на 70, а има 4 внука и 2 правнука :) Още колко сватби и правнуци я чакат...ехеее :) Цифрите изрязах от картон и сложих на 3D квадратчета. Покрих със златния контур  - не мога да му се наситя :) След това сложих напукващ акцент и цифрите станаха страхотни :) Сложих и снимка на обичаните внуци и правнуци :) Вътре разбира се отново има макове - когато се спрях на темата с маковете веднага отидох да си взема лента в подходящ десен за вътрешната част :) Мисля че се получи добре - надявам се баба да я хареса и да я изненадаме приятно.






Картичката отива при:


Картичкофурийско предизвикателство 158 - „ Също като...” - благодаря за вдъхновението с маковете :)
Ще я покажа и при:
ЗабавлятелствоСедемнадесето: "Нещо ново..." - ново беше за мен да правя юбилейна какртичка, но пък успях да използвам новата си тишу хартия - претворена в маковете (за първи път правя такива и определено няма да са последните :) ); както и златния контур, който ако продължа да използвам толкова много няма да ми стигне за това, за което го бях предвидила, когато го купих тези дни :)




вторник, 5 март 2013 г.

Нещо народно за душата :)

Знаете че ходя на народни танци. Излишно е да споменавам колко се разтоварвам с часовете и в същия момент с колко енергия се зареждам :) Винаги се чудим с какво да изненадваме нашата ръководителка, и когато "колегите" разбраха че имам такова хоби (след като няколко от тях получиха картички от мен :) ) ми възложиха задачата да направя нещо изненадващо на изцяло фолклорна тема. Определено това много ме затрудни в началото, защото не бях правила такова нещо, а в същия момент исках да е нещо което.......абе един път както се казва :) Честно казано два дни само мислих какво да направя, какви материали да използвам. Това на което се спрях е кутията, която се разпада когато се махне капака - не знам точно как се казва този тип изработка. От вътрешната страна на всяка стена има по една картичка, а в центъра е пета. Всяка картичка ще съдържа поздрав от 5-те групи, които сме в момента - Родопи, Пирин, Тракия, Добруджа и Шоплук. Това са имена на различни фолклорни области. За да е всичко в стила на фолклора намерих подходящи шевици. Две от тях сте виждали вече като вид, а другите са ми нови. Доста ми се изнервиха продавачките в магазинчето, едвам ме изтраяха да избирам, но все пак ми беше важно и не мога да взема какво да е :) А те натрупали едни ролки шевици на камари - една зад друга - ами ще свалят ! Аз искам да видя всичките :) Всяка стена на кутията е тематична и отвън. Има хоро или песен от съответната област на групата, а вътре е самата картичка.

На капака на кутията сложих едно смесено хоро :) Обкантих го с едната от шевиците. Реших основата на кутията да е от кафяв картон, за да изпъква шевицата пък и поставените после песни и нотни партитури. На стената на "Родопи" сложих песента "Девойко, мари убава"; На стената на "Добруджа" - Добруджанска сборенка; на "Пирин" е песента - Имала майка едно ми чедо; на стената на "Тракия" (моята група)- Пазарджишка копаница (извадихме й душата докато склони да прескочим няколко от заплануваните хорА, за да ни научи на така бленуваната Копаница :)). В средата на кутията е най-напредналата група "Шоплук" и под нея са нотите на Граовското хоро. На външните страни песните са поставени една срещу друга и тук има заигравка и скрит замисъл :) Млад левент и хубава девойка.....задявка....годеж....сватба :) Учителката си знае :) Когато веднъж я питахме кога ще ходим на нейната сватба, тя каза: "Когато научите всичките хора.....има-няма около 2000 :):):)".За ваша информация в момента сме на около хоро номер 60 :) Но какво са за нас още 1940 хора....ще отидем на тази сватба, няма да се предаваме. Мисля обаче отсега да се оглеждам за бастун, магнитни наколенници и космодиск, защото не искам да смятам на колко години ще съм на въпросната сватба :):):)





Това е близък поглед на картичката на "Шоплук". Реших да са изчистени. С носията от съответната фолклорна област. За да не оцветявам аз носиите, защото ще загубят от блясъка и хубостта си, реших да ги извадя като снимки. Това е новата шевица, която си избрах за тази картичка, заедно с пендарите. Понеже на носията има много ламе и блясък, затова и шевицата е такава. Във вътрешнта част сложих от същата шевица и направих по интересно мястото за посланието като централно място е отредено на името на школата за народни танци :).








Първата картичка е на група "Родопи" - характерната носия и отличителния елемент - каба гайдата. За тази картичка също нямах никакви съмнения каква да е шевицата - червено и черно, някак официална и тежка в добрия смисъл. Както тежки и дълги са родопските песни....а като засвири тая ми ти гайда.....еххххх докосва сърцето. На снимката не се вижда, но всяка носия е повдигната на 3D дунапренени квадратчета от основата, а тук гайдата също е на фото-хартия - оригинална каба-гайда свалена от интернет :)



На втората снимка е носия от Добруджа и характерните житни класове като основен елемент :) И друг път съм правила житни класове с квилинг, но тук единият житен клас претърпя бърза пластична операция след като вече го бях залепила :):):) Залепих аз зрънцата и вече е готов, но нещо не ми хареса как стана, защото не бяха под наклон а съм ги лепнала едно срещу друго - така е като работя и гледам как сина ми играе Гангма стайл хахаххаа После мнооого внимателно отлепвах едно по едно частите - който не е лепил със силиконов пистолет, той не знае че нямаш право на грешки, защото хваща като каноконлит. След сложна хирургическа намеса без упойка житния клас придоби холивудски блясък и беше достоен за картичката :) Характерната шевица, избрах нея заради жълтия цвят - подхожда на жълтия шал от носията :) Тази шевица най-дълго избирах в магазинчето, но мисля че е идеална за тази носия и картичка като цяло :)





Трябва да си призная, че Пирин най-ме затрудни с допълнителния си елемент. В един момент с приятелска помощ достигнахме до решението това да е еделвайса. Много се притеснявах за него - свалих сигурно 10 снимки от нета да оглеждам еделвайси, за да реша как да го направя от хартия. Мисля че стана добре :)




На последната картичка е тракийска носия. Както важен детайл за тази област добавих розите в Казанлък и българското розово масло :) Направих малки червени розички по основната шевица и сложих истинско мускалче с розово масло. Тук също има допълнителна история. Когато залепих мускалчето ме дразнеше, че седеше някак непълно и балончето с въздух направо ми се навираше в очите при легнало положение. Дойде ми "гениалната идея" да досипя няколко капки от едно друго ароматно масло за сухи цветя, за да го допълня. Речено - сторено, но кой да ти вземе предвид, че маслото е с по-голяма плътност от розовото в мускалчето. Стана някаква реакция, все едно се пресече, появиха се едни мазни капки - като олио във вода. Направо ми идеше да се гръмна. Сега ми е смешно, но тогава ми се ревеше. Това не ми даваше мира, не мога да го давам така хахахах точно на моята група да се прецакам. На другия обикалях за ново мускалче. Взех от аптеката спринцовка с игла. Бавно и мноооого внимателно изтеглих моята опитна смес, после с клечка за уши почистих флакончето. Сипах спирт, за да съм сигурна, че не е останало нищо от по-плътното масло. Извадих и него с иглата. После пак подсушавах с памук. След това със спринцовката сложих новото розово масло и затворих. И всичко това докато флакончето е залепено на картичката. Излишно е да ви обяснявам, че сърцето ми се беше свило да не изпусна някоя капка и да не омажа картичката, но и тази операция беше успешна :) В заключение мога да кажа че определено съм много доволна от резултата. Излишно е да казвам вероятно, че на живо проекта изглежда много по-жив и цветен. 

Поздравът на нашата картичка измислих аз и ще го споделя с вас :)
" Честит празник прекрасна Маргарита
Приеми сърдечни поздрави от нашата свита.
Бъди все така усмихната, весела и енергична,
Красива, чаровна....и мома най-лична :)
Благодарим ти, че събра ни да танцуваме
И по купоните заедно да лудуваме
Че учиш ни на тактове, совалки, плитки и плесник,
Макар понякога да си просим и ритник :)
Нищо, че Миро често за нещо все пита,
А Митко Арсов краката понякога оплита
2000 хора са нашата цел,
Защото всеки един от нас е инат и много смел :)
На очакваната сватба ще се докажем
И много умения в стъпки ще покажем!
Ще прославим група „Тракия”
Не само с изпитата рАкия :)"


Забавлявайте се винаги когато можете. Винаги когато ходя в залата за час и половина забравям за всичко и танцувам хубави хорА с невероятни хОра :)Мисля този проект да покажа в новото Забавлятелство Седемнадесето: "Нещо ново...", защото определено беше голямо предизвикателство за мен и ново преживяване. Намерих си ново магазинче за материали на фоклорна тематика, защото усещам че това няма да е последният ми проект с такива мориви:) Успоредно с направата на проекта научих много нови неща за народния фолклор, защото се наложи да прочета доста неща, за да съм максимално близо до цветовете и елементите, които да използвам.


понеделник, 4 март 2013 г.

Песен за Германия :)


Тази картичка замина за Германия. Момичето обича песните на Тони Димитрова и тя самата много обича да пее :) Видимо любимият цвят е зелено :) Сложих 3D акцент на нотите, микрофона, очите, зъбите и коланчето на роклята. Сложих няколко закачливи копчета. Цялото пликче обърнах докато извадя копчето във формата на звезда - исках да е точно на тази картичка :) Звездата в компанията, когато пее в караоке бара :) Виждате любимата напоследък техника на дантела покрита с ембосинг пудра :) Разпечатах и сложих любимата песен на Ралица, която да направи подаръка още по-личен :) Дано пристигне до получателката си невредима :)

Желая ви слънчев и весел ден :)





събота, 2 март 2013 г.

Розовото спокойствие на йогата :)

Тази картичка направих за една дама, която е видно и от тематиката на картичката се занимава с йога :)  Трябваше да е в розово, а картинката която намерих в интернет толкова много ми хареса, че направо я извадих на фотохартия :) Имах розови цветя, които идеално щяха да паснат тук, но имаше един проблем - бяха прекалено големи. Тогава  като по поръчка видях новото предизвикателство в Картичкофурии и ето какво направих :) Прегънах ги като при Мила и успях да сложа розовите цветчета. Сърцевината на лилавите направих с малки бели мъниста. Върху копче сложих едно малко слонче - нали е свързано с Индия, пък и е на късмет :)