сряда, 22 май 2013 г.

Да станеш майка...

Много бързо трябваше да направя картичка за новородено. Знаете че липсата на време не ми е от любимите неща, особено що се отнася до картичките. Много мразя да бързам, а когато часовете ме притискат лудницата става пълна. Това беше удобен момент най-накрая да използвам една картинка, която много исках да сложа на някоя картичка. Оцветих я набързо. Направих медна дантела с техниката на топъл ембосинг (преди време ви бях обяснявала за тази моя приумица, но много ми харесва резултата накрая :)). Понеже много се туткам с избора на хартии този път се ограничих до една, за да спечеля време, но за да не е много еднообразно и статично нарязах листа на 2 места  и отместих с няколко милиметра една от друга трите части. Така се вижда тъмната основа на картона и не е чак толкова еднообразно :) То не стига че нямам време, ами и подходящи цветя. Затова минах няколко с дистрес мастило, за да ги потъмня малко. 


Желая ви слънчев и усмихнат ден :)


събота, 11 май 2013 г.

Тече,Всичко тече...

Поздрав за един малък ценител на морето, корабите и още нещо :). Фона е от салфетка и декупажна техника - двуфазното кракле върху салфетката и съм втрила кафява боя в пукнатините, за да изглежда изображението като напукано. На живо изглежда като състарено. Ако я бях сложила в рамка си става идеална картина. Морският капитан е един от любимите ми печати, оцветен с акварелни моливи и повдигнат на 3D квадратчета. Рапана в другия ъгъл също е от салфетка, но поставен на друг картон, за да мога да го отделя от основата също като капитана на 3D квадрати. Познатото ви вече отваряне - за да мога да побера колкото се може повече елементи за гледане. Няма как да минем без металните елементи - котвата кораба, карта на съкровище, кокосовата кора и канапа :) Морските звезди и охлюва отново са от салфетката с кораба, реших и тях да ги използвам като допълнение. При мястото за посланието - няма как да минем без съкровище и папагал, който да го пази, както и без нова карта, която да води към още по-вълнуващи приключения и острови с безценни богатства:) Чудех се върху какво да сложа папагала и съкровището, и ето ти най-подходящото място за остатъците от кашончета, които глижливо събирам :) На места покрих с различни цветове акрилна боя. С кафява акрилна боя съм минала и основния картон около фона с кораба, за да има повече контраст, защото залеза се сливаше някак си с крафт картона. За основа на картичката използвах крафт картон, който се оказа доста дебел точно за това сгъване и тази картичка затова сложих допълнително канапче, с което да се връзва цялата картичка отзад и да стои прибрана. Това добави някак още тайнственост към целия проект.








Помните ли тази песничка от любимо детско филмче :)

Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

Тази картичка отива при Забавлятелство Деветнадесето "Кашонено-картонена картичка".

Памучна сватба :)

Това е поздрав за първата годишнина от сватбата на тези двамата сладури, които виждате на двете малки снимки в сватбения пъзел. Първата годишнина е памучна и затова по частите на колажа има снимки с памук. На централната снимка пише точно това - Памучна сватба-първа годишнина :)  Смята се, че една година след сватбата празникът вече е преминал в делник за младото семейство. С една дума, тече семейното ежедневие. Подаряват се хавлии и кърпи, чаршафи, покривки, защото младото семейство има нужда от полезни подаръци за бита си.

Сложих малко завъртулки и бели тичинки в добавка с малко перли. Цветята на дизайнерската хартия покрих с лек искрящ брокат. Не исках да е претрупано, за да може да изпъква централната част. Всяка една снимчица е повдигната на 3Dквадратчета и така е отделена от основата на картичката. Пъзела е около 10 на 10 сантиметра, така че си представете какво рязане подлепване с картон и подреждане падна :)  Забавна работа. Има и снимки с пътни карти и куфари, защото двамата много обичали да пътуват.
Вътрешната част оставих пак така изчистена, но все пак тематично свързана с предната. Няма как да минем без двете сърца и понеже нямах нищо памучно под ръка сложих мрежа от юта - мисля нещо такова се води - като конопена мрежа е. Това е новото ми попълнение в набора от материали Много ми харесва как стои тук 
В допълнение виждате и опакован подарък отново с юта и конопена връвчица, но има и истински памук като аранжировка :) Голямо търсене падна, защото бях решила да сложа на картичката,но ми идваше доста обемно и някак тежко, затова памука се превърна за украса на подаръка :)


Тази картичка отива при: Картичкофурийско предизвикателство 168 - Годишнина от сватба

неделя, 14 април 2013 г.

Нетипично за абитуриентка :)

Трябваше да направя картичка-поздрав за абитуриентка, но както в повечето случаи при мен  - нещо нестандартно беше като изисквания. Момичето рисува и леля й искаше да е нещо в тази насока.След мислене и чудене от моя страна реших, че това е момента, в който да се впусна в областта на декупажа и акрилните бои :) Нещо, от което бягах, защото знам, че започна ли, няма да има спиране :) Когато бях в магазина, за да разгледам материалите свързани с декупажа....отмятайки една след друга различните салфетки погледа ми се спря на тези слънчогледи. Веднага се сетих и за Ван Гог и неговите "Слънчогледи". Взех си два цвята акрилна боя, които да подхождат на салфетката, взех си еднофазно кракле, четка за боя и малки тубички акрилна боя. Идеята ми беше картичката да е във формата на палитра. Отгоре да са слънчогледите и да има истинска четка и тубичка за боя - все едно е рисувала и е оставила нещата така преди да довърши рисунката :) За да е по интересно идеята ми беше слънчогледите да са 3D. Вътре да има отделение за пари, което също да е повлияно от външната част. Основната палитра направих от кафяв картон. Сложих краклето и след време положих и бялата акрилна боя. След като изсъхна добре и се напука (нямах време да чакам и си помогнах със сешоара) на места минах с дистрас мастило, за да потъмня на места бялата боя, да не е много контрастно. На тази повърхност положих целият мотив на салфетката, прилежно изрязан по контурите преди това. Залепих внимателно с декупажното лепило и покрих цялата повърхност с него. Над основния мотив сложих три изрязани слънчогледа от същата салфетка, подлепени с картон, за да са по-твърди. В средата на трите слънчогледа сложих напукващ 3Dефект. Махнах етикета на тубичката акрилна боя, изстисках половината от боята за да навия тубичката и я боядисах с жълта и кафява акрилна боя, за да си пасне на другите елементи. Вътрешната част на картичката е ясна. Отделението за пари е пак правено като предната част, с тази различка че основата е боядисана с жълт цвят, след това е положено краклето и бялата акрилна боя. Отгоре съм сложила елемент от салфетката покрит с декупажното лепило.  Има още какво да се желае, но като за първи опит стана добре. Поне това което ми беше в главата стана реално. Сега съм си взела двуфазно кракле и кафява патина и антична паста.....или нещо такова, така че минавам нататък в обучението си по темата "Декупаж". Тук, поради факта направих слънчогледите 3D не си личи залепената основна част, но във вътрешната страна си личи какви съм ги свършила :) Когато пукнатините са кафяви ми харесва повече - контраста е по-голям. Поизмъчи ме тази картичка, но аз съм си виновна като ги мисля такива. Поради формата мисля да я включа в Картичкофурийско предизвикателство 163 - С интересна форма.







неделя, 17 март 2013 г.

За рожден ден и още нещо :)

Моето момче е послушно....през по-голямата част от времето и обикновено когато иска :) Но ако иска да прави пакости....елате ни вижте. Преди време бяхме в магазин за дрехи при приятелка. Той обикновено седи зад щанда. Тогава с усилието си да стигне до едни солети, докато го видя бутна чашата с кафето и заля слушалките към телефона на другата продавачка :) Слушалките работят, но ми стана много неудобно. 100 пъти се извинявахме :) Това момиче имаше рожден ден и моята приятелка ме помоли да й направя картичка. Какво по-подходящо от момиче, слушащо музика...със слушалки разбира се :) Не съм се замисляла нито за миг кое къде да сложа. Много бързо стана всичко и ми харесват цветята по нея. Отдавна имам този пънч - на маргаритка или не знам какво цвете се води, но рядко го ползвам. Вече ще поправя този пропуск, защото цветята от структуриран картон доста ми допаднаха и е забавно да се правят. Пък и малкото ми момче помогна, като ги избелваше с парченце шкурка :) Когато оцветявах картинката и стигнах до колието се сетих че имам същите елементи. Бях взела няколко гривни от които отбрах два цвята и си направих гердан, а другите части оставих за картички :) Сложих тук от тях и се вързаха идеално с колието на момичето:) Вътрешната част обработих с няколко цвята дистрес мастила, поръсих с вода и след това изсуших :)



Доста слоеве има по картичката, затова мисля да я показа в предизвикателството на Card Mania Challenges: "CMC #16 Lots of Layers / Многослойна картичка"

понеделник, 11 март 2013 г.

Макове за баба :)


Не съм правила до момента картичка за юбилей. А и 70 години са си завидна възраст. Не е за нещо сладникаво и пеперудено. Когато получих поръчката за тази картичка правих "йога-картичката" и още тогава когато видях Предизвикателството на Мила при Картичкофуриите си помислих че маковете биха седяли добре на моята юбилейна картичка. Част от задачата ми беше свършена - спрях се на цветята и дизайнерски хартии от любимо блокче - отново с макове разбира се. Сега въпросът беше от какво да ги направя. Първоначално мислех да е от разтегателна хартия или както там се казва,  после минах през органза и сатен и накрая се спрях на тишу картия. С нея цветята стават някак ефирни и леки. Сложих черни тичинки, черно центърче обкантено със златно ламе - защото има и други златни елементи по картичката и реших и по маковете да има :) Направих и пъпки макове.....като малки правили ли сте куклички от макове :) Много забавно беше :) А вляво има и прецъфтяла част на мак :) Много се забавлявах с тези цветя. Листата направих набързо от тел обвит със зелена тишу хартия. Сложих няколко от новите червени кристала за тежест и златни тичинки. По ъглите си направих перлички от златен контур. Скоро си го взех за една друга идея, но тук влезе в употреба, за нещо, което не бях мислила. освен направените перлички с новия контур, сложих и един слой по централната част, за да прибавя още блясък към картичката :) Честно казано дълго се чудих да има или да няма цифри, но в крайна сметка реших да сложа - все пак жената е на 70, а има 4 внука и 2 правнука :) Още колко сватби и правнуци я чакат...ехеее :) Цифрите изрязах от картон и сложих на 3D квадратчета. Покрих със златния контур  - не мога да му се наситя :) След това сложих напукващ акцент и цифрите станаха страхотни :) Сложих и снимка на обичаните внуци и правнуци :) Вътре разбира се отново има макове - когато се спрях на темата с маковете веднага отидох да си взема лента в подходящ десен за вътрешната част :) Мисля че се получи добре - надявам се баба да я хареса и да я изненадаме приятно.






Картичката отива при:


Картичкофурийско предизвикателство 158 - „ Също като...” - благодаря за вдъхновението с маковете :)
Ще я покажа и при:
ЗабавлятелствоСедемнадесето: "Нещо ново..." - ново беше за мен да правя юбилейна какртичка, но пък успях да използвам новата си тишу хартия - претворена в маковете (за първи път правя такива и определено няма да са последните :) ); както и златния контур, който ако продължа да използвам толкова много няма да ми стигне за това, за което го бях предвидила, когато го купих тези дни :)




вторник, 5 март 2013 г.

Нещо народно за душата :)

Знаете че ходя на народни танци. Излишно е да споменавам колко се разтоварвам с часовете и в същия момент с колко енергия се зареждам :) Винаги се чудим с какво да изненадваме нашата ръководителка, и когато "колегите" разбраха че имам такова хоби (след като няколко от тях получиха картички от мен :) ) ми възложиха задачата да направя нещо изненадващо на изцяло фолклорна тема. Определено това много ме затрудни в началото, защото не бях правила такова нещо, а в същия момент исках да е нещо което.......абе един път както се казва :) Честно казано два дни само мислих какво да направя, какви материали да използвам. Това на което се спрях е кутията, която се разпада когато се махне капака - не знам точно как се казва този тип изработка. От вътрешната страна на всяка стена има по една картичка, а в центъра е пета. Всяка картичка ще съдържа поздрав от 5-те групи, които сме в момента - Родопи, Пирин, Тракия, Добруджа и Шоплук. Това са имена на различни фолклорни области. За да е всичко в стила на фолклора намерих подходящи шевици. Две от тях сте виждали вече като вид, а другите са ми нови. Доста ми се изнервиха продавачките в магазинчето, едвам ме изтраяха да избирам, но все пак ми беше важно и не мога да взема какво да е :) А те натрупали едни ролки шевици на камари - една зад друга - ами ще свалят ! Аз искам да видя всичките :) Всяка стена на кутията е тематична и отвън. Има хоро или песен от съответната област на групата, а вътре е самата картичка.

На капака на кутията сложих едно смесено хоро :) Обкантих го с едната от шевиците. Реших основата на кутията да е от кафяв картон, за да изпъква шевицата пък и поставените после песни и нотни партитури. На стената на "Родопи" сложих песента "Девойко, мари убава"; На стената на "Добруджа" - Добруджанска сборенка; на "Пирин" е песента - Имала майка едно ми чедо; на стената на "Тракия" (моята група)- Пазарджишка копаница (извадихме й душата докато склони да прескочим няколко от заплануваните хорА, за да ни научи на така бленуваната Копаница :)). В средата на кутията е най-напредналата група "Шоплук" и под нея са нотите на Граовското хоро. На външните страни песните са поставени една срещу друга и тук има заигравка и скрит замисъл :) Млад левент и хубава девойка.....задявка....годеж....сватба :) Учителката си знае :) Когато веднъж я питахме кога ще ходим на нейната сватба, тя каза: "Когато научите всичките хора.....има-няма около 2000 :):):)".За ваша информация в момента сме на около хоро номер 60 :) Но какво са за нас още 1940 хора....ще отидем на тази сватба, няма да се предаваме. Мисля обаче отсега да се оглеждам за бастун, магнитни наколенници и космодиск, защото не искам да смятам на колко години ще съм на въпросната сватба :):):)





Това е близък поглед на картичката на "Шоплук". Реших да са изчистени. С носията от съответната фолклорна област. За да не оцветявам аз носиите, защото ще загубят от блясъка и хубостта си, реших да ги извадя като снимки. Това е новата шевица, която си избрах за тази картичка, заедно с пендарите. Понеже на носията има много ламе и блясък, затова и шевицата е такава. Във вътрешнта част сложих от същата шевица и направих по интересно мястото за посланието като централно място е отредено на името на школата за народни танци :).








Първата картичка е на група "Родопи" - характерната носия и отличителния елемент - каба гайдата. За тази картичка също нямах никакви съмнения каква да е шевицата - червено и черно, някак официална и тежка в добрия смисъл. Както тежки и дълги са родопските песни....а като засвири тая ми ти гайда.....еххххх докосва сърцето. На снимката не се вижда, но всяка носия е повдигната на 3D дунапренени квадратчета от основата, а тук гайдата също е на фото-хартия - оригинална каба-гайда свалена от интернет :)



На втората снимка е носия от Добруджа и характерните житни класове като основен елемент :) И друг път съм правила житни класове с квилинг, но тук единият житен клас претърпя бърза пластична операция след като вече го бях залепила :):):) Залепих аз зрънцата и вече е готов, но нещо не ми хареса как стана, защото не бяха под наклон а съм ги лепнала едно срещу друго - така е като работя и гледам как сина ми играе Гангма стайл хахаххаа После мнооого внимателно отлепвах едно по едно частите - който не е лепил със силиконов пистолет, той не знае че нямаш право на грешки, защото хваща като каноконлит. След сложна хирургическа намеса без упойка житния клас придоби холивудски блясък и беше достоен за картичката :) Характерната шевица, избрах нея заради жълтия цвят - подхожда на жълтия шал от носията :) Тази шевица най-дълго избирах в магазинчето, но мисля че е идеална за тази носия и картичка като цяло :)





Трябва да си призная, че Пирин най-ме затрудни с допълнителния си елемент. В един момент с приятелска помощ достигнахме до решението това да е еделвайса. Много се притеснявах за него - свалих сигурно 10 снимки от нета да оглеждам еделвайси, за да реша как да го направя от хартия. Мисля че стана добре :)




На последната картичка е тракийска носия. Както важен детайл за тази област добавих розите в Казанлък и българското розово масло :) Направих малки червени розички по основната шевица и сложих истинско мускалче с розово масло. Тук също има допълнителна история. Когато залепих мускалчето ме дразнеше, че седеше някак непълно и балончето с въздух направо ми се навираше в очите при легнало положение. Дойде ми "гениалната идея" да досипя няколко капки от едно друго ароматно масло за сухи цветя, за да го допълня. Речено - сторено, но кой да ти вземе предвид, че маслото е с по-голяма плътност от розовото в мускалчето. Стана някаква реакция, все едно се пресече, появиха се едни мазни капки - като олио във вода. Направо ми идеше да се гръмна. Сега ми е смешно, но тогава ми се ревеше. Това не ми даваше мира, не мога да го давам така хахахах точно на моята група да се прецакам. На другия обикалях за ново мускалче. Взех от аптеката спринцовка с игла. Бавно и мноооого внимателно изтеглих моята опитна смес, после с клечка за уши почистих флакончето. Сипах спирт, за да съм сигурна, че не е останало нищо от по-плътното масло. Извадих и него с иглата. После пак подсушавах с памук. След това със спринцовката сложих новото розово масло и затворих. И всичко това докато флакончето е залепено на картичката. Излишно е да ви обяснявам, че сърцето ми се беше свило да не изпусна някоя капка и да не омажа картичката, но и тази операция беше успешна :) В заключение мога да кажа че определено съм много доволна от резултата. Излишно е да казвам вероятно, че на живо проекта изглежда много по-жив и цветен. 

Поздравът на нашата картичка измислих аз и ще го споделя с вас :)
" Честит празник прекрасна Маргарита
Приеми сърдечни поздрави от нашата свита.
Бъди все така усмихната, весела и енергична,
Красива, чаровна....и мома най-лична :)
Благодарим ти, че събра ни да танцуваме
И по купоните заедно да лудуваме
Че учиш ни на тактове, совалки, плитки и плесник,
Макар понякога да си просим и ритник :)
Нищо, че Миро често за нещо все пита,
А Митко Арсов краката понякога оплита
2000 хора са нашата цел,
Защото всеки един от нас е инат и много смел :)
На очакваната сватба ще се докажем
И много умения в стъпки ще покажем!
Ще прославим група „Тракия”
Не само с изпитата рАкия :)"


Забавлявайте се винаги когато можете. Винаги когато ходя в залата за час и половина забравям за всичко и танцувам хубави хорА с невероятни хОра :)Мисля този проект да покажа в новото Забавлятелство Седемнадесето: "Нещо ново...", защото определено беше голямо предизвикателство за мен и ново преживяване. Намерих си ново магазинче за материали на фоклорна тематика, защото усещам че това няма да е последният ми проект с такива мориви:) Успоредно с направата на проекта научих много нови неща за народния фолклор, защото се наложи да прочета доста неща, за да съм максимално близо до цветовете и елементите, които да използвам.