вторник, 28 август 2012 г.

Сватба в златно и бордо ...

Помолиха ме да направя една картичка за сватба, която предстои. Нямаше никакви конкретни изисквания, каквото аз реша.  Подсказаха ми само цветовете на сватбата - бордо и златно :) Това ми беше достатъчно - разбира се че реших да се придържам в тези цветове.
Исках да сложа дантела, но тази която имах е бяла и никак не се връзва на цялата идея. Тогава както седях и се чудих как да изляза в жегата навън да търся дантела, която да сложа на картичката реших да пробвам нещо. Имаше два варианта  - или щях да съсипя парче дантела и да изхабя златна ембосинг пудра поне за няколко проекта, или да се получи и да я поставя на картичката. За моя радост се стана второто и дантелата стана прекрасна :) Ако можехте да я видите на живо...много красива. Стана твърда - като колосана и толкова бляскава :) Използвайте тази идея с различни ембосинг пудри според проекта ви - няма да съжалявате за резултата  - става бързо, а е много ефектно :) С нея картичката стана някак по-официална, а и цветовата комбинация допълни някак тази визия. Затова реших да направя и кутия за картичката. На капака поставих леко посипано цвете с брокати и две пеперуди, които летяха под съпровода на нежна любовна песен :)  По картичката сложих малко рози в двата цвята и перли за разкош, а вътре малко джобче за пари.











понеделник, 20 август 2012 г.

Виолетово-сватбена нежност ...




С теб



Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя ;)
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина, 
със теб е хубав тоя свят.

Ето обещаният от предна публикация сватбен подарък за една от моите любими колежки. Сватбата беше в прекрасният Смолян, сред неповторимите Родопи - рай на тишина, спокойствие и зеленина ! Толкова красиво и неповторимо е там. Щом стигнеш планината и започнеш да се движиш по криволичещият път, а от двете ти страни гордо се издига планината някак се чувстваш толкова нищожен и маловажен. Можех да седя с часове и безмълвно да съзерцавам природата.....а когато всичко това е съчетано със сватбени емоции и тържество издържано изцяло от всички родопски обичаи на това събитие - изживяването беше неповторимо.


Моята колежка обожава лилавият цвят и разбира се това бе основната тоналност, която присъства във всички части на този проект. Направих познатата ви кутия като форма, а на всяка стена имаше по една картичка, върху която всяка една от колежките да впишем пожелания за младото семейство. В средата направих парче торта-кутийка, в която бяха поставени парите, които събрахме, за да вземат от каквото имат нужда. Покрих го с лилав брокат, а отстрани между кафявите "блатове" сложих бяло натрошено кадифе, което да имитира крема между блатовете.



Общ изглед на кутията отвън преди да се отвори....или по-скоро разпадне, когато се махне капака :)


Четирите картички и кутийката с паричният подарък за младото семейство.


Близък изглед на вътрешността :)



Картичките бях прикрепила към основата на стените с лилава тел, извити като кукички, за да ги придържат. Чудех се за лесен начин да могат да се вадят и слагат картичките по стените и това ми хрумна в последния момент. Размерът на картичките е 13 на 13 см .


Това е първата картичка от 4-те. Полата на роклята направих от два цвята органза - лилавата е отдолу, а отгоре е покрита с бяла органза, за да омекоти цвета на лилавото. Панделката на роклята е същата като вратовръзката към ризата. Може би тук е момента да отбележа че и младоженеца беше с лилава риза и вратовръзка, а по роклята на булката имаше лилави елементи. И тортата разбира се беше лилава.....цялата сватба беше издържана в този цвят. Дистреснах краищата на основата и сложих няколко печата преди да сложа костюма и роклята.
Както знаете и вътре слагам по малко украса, така че тези картички не бяха изключение :)



Докато на първата са просто облеклата на младоженците, тук вече присъстват самите те като метални елементи, а под тях основата е изрязана във формата на сърце разбира се - израз на любовта им в този момент...и завинаги :) За да си паснат с младоженците взех и метални копчета - това е така наречената желязна картичка, както я нарече синът ми :) 




Видно е, че тази публикация е доста закъсняла, но по ред причини ви я показвам детайлно сега, защото вече е при хората, за които беше предназначена, а и все не ми да напиша това-онова около снимките. Ако ви кажа че съм започнала да пиша от две седмици и редактирам и допълвам на части и сега се надявам най-накрая да ви я покажа. Времето не ми достига. Вероятно не напразно точно днес ще си довърша публикацията, защото от днес съм отпуска :):):) Много свободно време за любимите неща. След това отклонение, да се върна на следващата картичка. Вероятно няма да се изненадата че тя беше на първо място за Мартин, не за друго, ами защото има кола :) Направих я много бързо, а отзад вместо обичайните празни тенекиени кутийки сложих две метални сърца :) Тук също има елемент от основната кутия - дантелата, така че да се усеща връзката между отделните части :)



Това е последната, но не и по важност картичка от серията. Тук вече двете гълъбчета са свили новото любовно гнездо, готови да се изправят заедно пред предизвикателствата на живота :) Използвах украса от един букет, който преди време бях получила. Мисля че дървените пилета намериха удобен дом в клоните на това импровизирано дръвче :) Малко лилави цветчета за разкош, панделка и перли....


Общ изглед на всички поздравителни картички :)
Много се хареса на всички, а булката беше възхитена. 
Когато обмислях този проект, се страхувах дали ще успея да направя различни картички и заедно с това да има някаква свързаност между тях, за да не се получи така че са прекалено различни и просто сложени в някаква кутия. Но мисля че като цяло се получи, това което исках. 
Когато правиш нещо за любим човек, нещата стават лесно без да се замисляш :)
Имах притеснения в началото, но крайният резултат  си заслужаваше усилията :)

Ще ви покажа малко снимки от сватбата. Ако можехте да чуете гайдаря........ех, ако можеше всичко да се повтори :) Страхотни емоции и преживяване беше :)
Като подарък за всички гости имаше снимка с младоженците в родопски носии, а това е част от фотосесията на фона на планината :)






Следват: Влизането в ресторанта, изненадата от брата на булката - и той свири на гайда :) и тортата :)









Двама


Какво си ти за мене

и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървим
съдбата е решила.
С любов да го преминем 
Така е отредила.






Благодаря, че изчетохте всичко това.
Надявам се да не ви е било много скучно.
Кутията се насочва към
 Предизвикателство Август - “Сватбени емоции"



Отивам да правя една бърза и измислена торта, защото днес имам роден ден :) Независимо, че аз "помъдрявам" сина ми си поръча торта със Спайдърмен :) Сега ще намятам едни шарени бонбони М&М и ще сложа един Спайдърмен и колата му върху малка торта "Тирамису", за да се радвам моето момче :) По-късно може да допълня публикацията и да ви почерпя с едно парче от нашата "геройска" торта :)



До скоро !





петък, 10 август 2012 г.

Фея за Фея :)

Цветна картичка за една малка фея. Правих си едни експерименти със сатенени панделки и така си бяха останали  - забравени полуготови цветя :) Сложих черни тичинки за контраст и купих две фибички. Сложих цветята и стана идеално допълнение към картичката. Момиченцето много се е зарадвало. Преобладаващите цветове са жълто, зелено и оранжево, защото всяко едно детство трябва да е такова - слънчево, шарено и весело.....трябва да е вълшебно и незабравимо :) Времето минава по-бързо отколкото ни се иска и трябва да оставяме децата да се насладят на спокойните години, когато могат да правят всичко което поискат, преди да навлязат в света на "големите". Преди години много ми се искаше да стана "голяма". Вероятно повечето от вас са го искали :) Но когато дойде това време вече не изгарях от такова желание да се справям сама с живота и да поемам толкова много отговорности всеки ден. Както се казва всичко с времето си. Като че най-добре е да се живее за мига, за днешния ден, за емоциите и незабравимите моменти с любимите хора, които ни се предоставят в сегашно време....а какво ни очаква в бъдещето......по-добре да не бързаме да ходим там :)
Ако имах малко вълшебен прашец от цветята на тази малка фея бих се върнала години назад - пак да бъда в училище, пак да тичам по площадките и да играя на ластик....на народна топка....на топчета и фунийки с момчетата :) Забавни времена бяха......Хубаво е да запазим детската искрица в себе си и да й позволим да се разгори отново в игрите с децата ни :) 






Ето го и моят модел на аксесоари за коса :) На вашето внимание професионален  манекен - Мартин Петров :) После не искаше да ми ги дава :) Едвам ги закрепих за косата му - точно го бях подстригала :) Ходеше мнооооооооого бавно, за да не паднели фибите от главата му :)




Пожелавам ви много усмивки и весели почивни дни :)

събота, 4 август 2012 г.

Горчиво за младоженците :)


Тази сватбена картичка направих на един дъх. Не съм се замисляла нито за един елемент. В интерес на истината намирането на дантела, която да ми хване окото ми отне повече време от направата на картичката. Специално за нея бях взела тези пиленца и заврънкулки. По младоженците освен цвят с акварелни моливи сложих и брокат за блясък. Реших че по-нестандартното отваряне ще е интересно в случая, като се има предвид, че трябваше да направя и отделение за паричен подарък. В случая отделението е на гърба на картичката привързано със  сатенена панделка в слонова кост. В началото се притеснявах дали ще ми хареса крайният резултат, но когато приключих с поставянето и на последният елемент и изключих силиконовият пистолет - цялостната визия ми хареса. Като се има предвид, че физически състоянието ми
не беше много цветущо, но нямаше време за отлагане, честно казано се изненадвам че се справих толкова добре с поставената задача :) Поръчителката е доволна, булката също - какво му трябва на човек повече :)

Сватбената ми картичка отлита при августовското предизвикателство на Елшите - "Сватбени емоции "

Тези дни ще ви покажа какво направих за моята колежка.
Да се ходи на сватби е хубаво, но бързо свършва денят :)
Докато чакам да ме поканят на някоя сватба отново си обогатявам танцовата култура с народни хора :) Започнах да ходя на народни танци два пъти седмично и честно казано много се забавляваме.