Нещо народно за душата :)

Знаете че ходя на народни танци. Излишно е да споменавам колко се разтоварвам с часовете и в същия момент с колко енергия се зареждам :) Винаги се чудим с какво да изненадваме нашата ръководителка, и когато "колегите" разбраха че имам такова хоби (след като няколко от тях получиха картички от мен :) ) ми възложиха задачата да направя нещо изненадващо на изцяло фолклорна тема. Определено това много ме затрудни в началото, защото не бях правила такова нещо, а в същия момент исках да е нещо което.......абе един път както се казва :) Честно казано два дни само мислих какво да направя, какви материали да използвам. Това на което се спрях е кутията, която се разпада когато се махне капака - не знам точно как се казва този тип изработка. От вътрешната страна на всяка стена има по една картичка, а в центъра е пета. Всяка картичка ще съдържа поздрав от 5-те групи, които сме в момента - Родопи, Пирин, Тракия, Добруджа и Шоплук. Това са имена на различни фолклорни области. За да е всичко в стила на фолклора намерих подходящи шевици. Две от тях сте виждали вече като вид, а другите са ми нови. Доста ми се изнервиха продавачките в магазинчето, едвам ме изтраяха да избирам, но все пак ми беше важно и не мога да взема какво да е :) А те натрупали едни ролки шевици на камари - една зад друга - ами ще свалят ! Аз искам да видя всичките :) Всяка стена на кутията е тематична и отвън. Има хоро или песен от съответната област на групата, а вътре е самата картичка.

На капака на кутията сложих едно смесено хоро :) Обкантих го с едната от шевиците. Реших основата на кутията да е от кафяв картон, за да изпъква шевицата пък и поставените после песни и нотни партитури. На стената на "Родопи" сложих песента "Девойко, мари убава"; На стената на "Добруджа" - Добруджанска сборенка; на "Пирин" е песента - Имала майка едно ми чедо; на стената на "Тракия" (моята група)- Пазарджишка копаница (извадихме й душата докато склони да прескочим няколко от заплануваните хорА, за да ни научи на така бленуваната Копаница :)). В средата на кутията е най-напредналата група "Шоплук" и под нея са нотите на Граовското хоро. На външните страни песните са поставени една срещу друга и тук има заигравка и скрит замисъл :) Млад левент и хубава девойка.....задявка....годеж....сватба :) Учителката си знае :) Когато веднъж я питахме кога ще ходим на нейната сватба, тя каза: "Когато научите всичките хора.....има-няма около 2000 :):):)".За ваша информация в момента сме на около хоро номер 60 :) Но какво са за нас още 1940 хора....ще отидем на тази сватба, няма да се предаваме. Мисля обаче отсега да се оглеждам за бастун, магнитни наколенници и космодиск, защото не искам да смятам на колко години ще съм на въпросната сватба :):):)

Това е близък поглед на картичката на "Шоплук". Реших да са изчистени. С носията от съответната фолклорна област. За да не оцветявам аз носиите, защото ще загубят от блясъка и хубостта си, реших да ги извадя като снимки. Това е новата шевица, която си избрах за тази картичка, заедно с пендарите. Понеже на носията има много ламе и блясък, затова и шевицата е такава. Във вътрешнта част сложих от същата шевица и направих по интересно мястото за посланието като централно място е отредено на името на школата за народни танци :).

Първата картичка е на група "Родопи" - характерната носия и отличителния елемент - каба гайдата. За тази картичка също нямах никакви съмнения каква да е шевицата - червено и черно, някак официална и тежка в добрия смисъл. Както тежки и дълги са родопските песни....а като засвири тая ми ти гайда.....еххххх докосва сърцето. На снимката не се вижда, но всяка носия е повдигната на 3D дунапренени квадратчета от основата, а тук гайдата също е на фото-хартия - оригинална каба-гайда свалена от интернет :)

На втората снимка е носия от Добруджа и характерните житни класове като основен елемент :) И друг път съм правила житни класове с квилинг, но тук единият житен клас претърпя бърза пластична операция след като вече го бях залепила :):):) Залепих аз зрънцата и вече е готов, но нещо не ми хареса как стана, защото не бяха под наклон а съм ги лепнала едно срещу друго - така е като работя и гледам как сина ми играе Гангма стайл хахаххаа После мнооого внимателно отлепвах едно по едно частите - който не е лепил със силиконов пистолет, той не знае че нямаш право на грешки, защото хваща като каноконлит. След сложна хирургическа намеса без упойка житния клас придоби холивудски блясък и беше достоен за картичката :) Характерната шевица, избрах нея заради жълтия цвят - подхожда на жълтия шал от носията :) Тази шевица най-дълго избирах в магазинчето, но мисля че е идеална за тази носия и картичка като цяло :)

Трябва да си призная, че Пирин най-ме затрудни с допълнителния си елемент. В един момент с приятелска помощ достигнахме до решението това да е еделвайса. Много се притеснявах за него - свалих сигурно 10 снимки от нета да оглеждам еделвайси, за да реша как да го направя от хартия. Мисля че стана добре :)

На последната картичка е тракийска носия. Както важен детайл за тази област добавих розите в Казанлък и българското розово масло :) Направих малки червени розички по основната шевица и сложих истинско мускалче с розово масло. Тук също има допълнителна история. Когато залепих мускалчето ме дразнеше, че седеше някак непълно и балончето с въздух направо ми се навираше в очите при легнало положение. Дойде ми "гениалната идея" да досипя няколко капки от едно друго ароматно масло за сухи цветя, за да го допълня. Речено - сторено, но кой да ти вземе предвид, че маслото е с по-голяма плътност от розовото в мускалчето. Стана някаква реакция, все едно се пресече, появиха се едни мазни капки - като олио във вода. Направо ми идеше да се гръмна. Сега ми е смешно, но тогава ми се ревеше. Това не ми даваше мира, не мога да го давам така хахахах точно на моята група да се прецакам. На другия обикалях за ново мускалче. Взех от аптеката спринцовка с игла. Бавно и мноооого внимателно изтеглих моята опитна смес, после с клечка за уши почистих флакончето. Сипах спирт, за да съм сигурна, че не е останало нищо от по-плътното масло. Извадих и него с иглата. После пак подсушавах с памук. След това със спринцовката сложих новото розово масло и затворих. И всичко това докато флакончето е залепено на картичката. Излишно е да ви обяснявам, че сърцето ми се беше свило да не изпусна някоя капка и да не омажа картичката, но и тази операция беше успешна :) В заключение мога да кажа че определено съм много доволна от резултата. Излишно е да казвам вероятно, че на живо проекта изглежда много по-жив и цветен. 
Поздравът на нашата картичка измислих аз и ще го споделя с вас :)
" Честит празник прекрасна Маргарита
Приеми сърдечни поздрави от нашата свита.
Бъди все така усмихната, весела и енергична,
Красива, чаровна....и мома най-лична :)
Благодарим ти, че събра ни да танцуваме
И по купоните заедно да лудуваме
Че учиш ни на тактове, совалки, плитки и плесник,
Макар понякога да си просим и ритник :)
Нищо, че Миро често за нещо все пита,
А Митко Арсов краката понякога оплита
2000 хора са нашата цел,
Защото всеки един от нас е инат и много смел :)
На очакваната сватба ще се докажем
И много умения в стъпки ще покажем!
Ще прославим група „Тракия”
Не само с изпитата рАкия :)"

Забавлявайте се винаги когато можете. Винаги когато ходя в залата за час и половина забравям за всичко и танцувам хубави хорА с невероятни хОра :)Мисля този проект да покажа в новото Забавлятелство Седемнадесето: "Нещо ново...", защото определено беше голямо предизвикателство за мен и ново преживяване. Намерих си ново магазинче за материали на фоклорна тематика, защото усещам че това няма да е последният ми проект с такива мориви:) Успоредно с направата на проекта научих много нови неща за народния фолклор, защото се наложи да прочета доста неща, за да съм максимално близо до цветовете и елементите, които да използвам.